новини
Милен Желев: – Моята футболна кариера е доказателството, че едно обикновено момче израстнало в малка школа, като Траяна, може да стигне до големия футбол.
Милен Желев е роден на 15 юли 1992г. в Стара Загора. На 9 години започва да тренира футбол във ФК “Траяна“. Има участие на два четвъртфинала за републиканско първенство и купа на БФС с жълто-синия екип. На 17-годишна възраст, заедно с още няколко момчета от школата на Траяна, включително и настоящият треньор на набори 2012 и 2015 – Галиян Гонев, преминава в ДЮШ на “Славия“ София.
След като не успява да запише мач за първия отбор на белите от столицата, играе по един сезон последователно в “Академик“ София, “Видима-Раковски“ Севлиево, “Загорец“ Нова Загора и “Ботев“ Гълъбово. Следват два силни сезона с отбора на “Локомотив“ Горна Оряховица в “А ПФГ“, като добрите му игри там не остават незабелязани и той получава повиквателна за националния отбор на България от тогавашния треньор Петър Хубчев. През 2017г. преминава в отбора на “Берое“ Стара Загора, където играе три сезона с зелената фланелка. От 2020г. година е футболист на “Арда“ Кърджали, а в момента е и капитан на тима.
Милен даде специално интервю за сайта на ФК “Траяна“, а за всички деца трениращи в школата на Траяна, юношата на жълто-сините подари своя фланелка от настоящият му клуб “Арда“ Кърджали с автографи на футболистите от целия отбор.
– Разкажи ни малко за себе си, кой е Милен Желев?
– Милен Желев е момче, родено и израстнало в с.Коларово. Още в ранните ми детски години мечтата ми е била да стана футболист и никога не съм се отказвал от нея. Винаги съм вярвал, че следвайки мечтата си, ще стигна до върха, дори когато бях на най-ниското ниво в българския футбол. Честен човек съм и съм свикнал всичко да постигам с много труд. По характер съм голям инат и това ми е помагало през годините да не се отказвам от целите си.
– Кои са ти най-ранните спомени с футболна топка?
– Първите ми спомени са от герена точно пред вкъщи, намираше се в началото на селото. Ритахме постоянно с приятели и с по-големите от мен. Не бяха перфектните условията, но беше страхотно. Като цяло ритахме навсякъде където ни падне, не подбирахме много. След това в парка, който се намира в центъра на селото и после в двора на училището, където учех до 8 клас. След време школата на Траяна Стара Загора започна да използва стадиона в село Коларово. Възстановиха тревното покритие, съблекалните…. започнаха да тренират там. Постоянно бяхме на стадиона ,всеки ден играехме отстрани и наблюдавахме техните тренировки.
– Юноша си на ФК Траяна. Разкажи ни как започна да тренираш футбол и кой беше първия ти треньор в отбора?
– На времето, преди 20 години, може би, както Ви споменах по-горе отборите на Траяна започнаха да тренират на стадиона в селото. От там съм тръгнал и аз. Случаят с мен беше, че бяха взели момче от нашето село, казва се Йордан. Беше на позиция вратар, 87-ми набор, и съвсем случайно треньора на този набор попита Йордан дали има някое момче, което се отличава сред неговите приятели в селото и става за футболист. Тогава той назова мен. Аз си ритах отстрани на терена с моите връстници и преди една от тренировките същия този треньор ме извика при себе си. Треньорът се казва Красимир Мечев. Той ме откри като футболист, ако мога така да се нарека по онова време. Започнах да тренирам при по-големите от мен – набор 1990 г. Мисля, че около шест месеца тренирах в село при тях. След това ме пратиха при моя си набор – 1992г. в Стара Загора, защото те тренираха там. Първият треньор при набора ми беше Тенко Стоянов………………. И така историята е дълга, за да се стигне до тук. В момента съм футболист на ПФК “Арда“ Кърджали, състезаващ се в Първа Лига на България.
– Разкажи ни малко повече за годините ти като юноша на Траяна?
– Беше страхотно приключение за мен, но и много трудно. Скромно момче от село да отиде в големия град беше страшничко. Градските момчета, нахакани със самочувствие……… но аз не се давах лесно (смее се). Бях си доста инатичък и не се отказвах. Това което съм изживял не може да се опише с думи. Приятелства с треньори и футболисти имам и до ден днешен. Даже поддържаме връзка и се виждаме, във всеки един момент когато можем. Благодаря на семейството ми, което беше зад мен винаги и ми помагаха във всяко едно начинание. Доста от дните си хващах автобус и пътувах, но и голяма част ме караха нашите и ме чакаха до края на тренировката. Дядо ми, бог да го прости, винаги когато можеше, а то беше почти всеки ден ме караше на тренировки. Моментите по лагери и турнири с момчетата бяха уникални преживявания. Не винаги всичко е минавало по мед и масло разбира се де. Карали сме се, биели сме се и какво ли още не, но след това приятелството е надделявало и всичко лошо оставаше в миналото. Наистина бяхме като семейство.
– Кой е треньорът от детските формации на Траяна, от когото си научил най-много?
– Митко Коцинов. Той беше треньора, от който съм научил най много. Той ни водеше най-дълго и резултатите при него бяха най-добри. Дисциплина, уважение и респект са неща, без които не може и първо на тях трябва да се наблегне. Не трябва да подценяваме и футболът на улицата, който имахме в нашето детство. Сега е рядкост това. На улицата се изграждаш като личност и си каляваш характера, това никак не е за подценяване.
– Изкарал си над осем години в школата на Траяна. Кои са най-паметните моменти и мачове със жълто-синята фанелка?
– В школата на Траяна съм изкарал осем страхотни години. Доста са паметните моменти и мачове, защото тогава школите бяха много силни и ставаха адски добри и равностойни мачове. Играех и за набор 1991г. Може би с тях са ми най-паметните мачове. Две години поред стигахме четвъртфинал за купата на БФС и Републиканско първенство. Едната година отпаднахме от “Левски“ София, а другата от “ЦСКА“ София, но пътя който изминахме беше очарователен. За школа като Траяна това беше огромен успех. Има и мачове срещу градския съперник Берое. Страхотни дербита дори и при децата. С доста публика смея да кажа. При един от двубоите падахме 2:0, оставаха 20 мин. до края на мача и треньора ми каза да отивам напред , в по-предни позиции. Тогава играех централен защитник . Подадох за първият гол и вкарах втория, а точно тогава ни гледаше треньора на националният отбор. След този мач получих повиквателна за националния отбор на България при 12 годишните.
– В момента си капитан на Арда Кърджали. Каква е отговорността да носиш лентата в един от водещите отбори в България?
– Отговорно си е от една страна, но като цяло не е нищо особено. Просто си с лента на ръката. Всички вътре трябва да са лидери и капитани и да си помагат на терена. Това е най важното, защото футболът е колективна игра и всички са зависими вътре един от друг до голяма степен.
– Какви са мечтите на Милен Желев в краткосрочен и дългосрочен план?
– В краткосрочен план се надявам да съм жив и здрав, за да мога да играя колкото господ даде в Първа Лига на България. За мен това не е малко, защото съм стигнал до тук без връзки и парични възможности. Казвам го това, защото в България всичко е сбъркано и тези работи в много от случаите са важни. Радвам се, че мога да дам такъв пример на момчетата, защото с труд и постоянство може да се стигне доста надалеч. Трябва и късмет разбира се, но той идва при хората които го искат и търсят, и непрестават да се трудят и борят за това което искат. В дългосрочен план искам да стана и аз треньор, но има време за това. И в тази сфера стоят нещата малко по-особено, ако мога така да го кажа.
– Какво ще пожелаеш на всички деца които в момента тренират в школата на ФК Траяна и един ден искат да тръгнат по стъпките на футболиста Милен Желев?
– Доста са нещата ,които искам да пожелая на момчетата, но ще се опитам да бъда кратък. Първо да бъдат живи и здрави, те и тяхните семейства, за да могат да преследват мечтите си и за нищо на светът да не се отказват , от това за което мечтаят. Семействата им да бъдат зад тях и да ги подкрепят в всяко начинание. Второ – трудете се момчета, независимо дали имате повече талант и сте по-добри, в дадения момент от живота, от другите. Аз не бях от най-добрите и нямах кой знай какъв талант, но това което постигнах самичък не е никак малко за България. В нашата страна е много трудно. Надявам се в бъдеще нещата да се оправят в всяко едно естество. Трето – слушайте и обичайте вашите родители, защото те са най важните хора в живота ви. Когато сте на училище вашите учители са Ви родители. Уважавайте ги , също както родителите Ви искат Вие да станете хора на първо място. Казвам хора, защото в днешно време има много такива – честни и с достойнство. Когато сте на тренировка, вашите родители са треньорите Ви. Бъдете уверени и търпеливи и вярвайте в себе си, всичко си идва с времето, просто не спирайте да се трудите и да следвате мечтите си. Само Траяна.
